Урок 4: Приоритет и стратегически цели

Урок 4 - слушай аудио

 

1. с организациите на работодателите и на работниците и служителите – идентификация на застрашени от недостиг на работна сила региони или сектори на икономиката и осигуряване на ресурси;

2. с местната власт – интеграция в съответни общини, вкл. чрез индивидуални договори между имигранта и кметовете на общини;

3. с организациите на работниците и служителите – повишаване на информираността на работниците имигранти за техните права и отговорности – чрез изграждане на консултативни центрове, респ. включване в браншовите организации на работниците и служителите;

4. с академичната общност – иницииране на изследвания и анализи по въпросите на миграцията и интеграцията на чужденците в България, следене на динамиката и анализ на тенденциите в тази област;

5. системна работа с медиите за преосмисляне на стереотипите, за позитивните и негативните ефекти, за възможностите за влияние и информиране по въпросите на миграцията и интеграцията;

6. използване на възможностите на EURES за привличане на граждани от трети държави чрез информационни кампании, вкл. обучение при необходимост в третите страни;

7. използване на възможностите на Европейската мрежа по миграция и на мрежата от национални точки за контакт по интеграция на имигранти – с цел подпомагане процесите на управление на миграционните потоци;

8. междукултурен диалог – създаване на условия за културна интеграция на имигрантите при запазване на тяхната идентичност;

9. подкрепа на мобилността на студенти, научни работници, млади професионалисти от трети страни;

10. привличане на едрия и средния бизнес за работа в партньорство, вкл. с местната власт по отношение интеграцията на имигрантите, особено в големите градове;

11. насърчаване на едрия и средния бизнес за осъществяване на свои „социални програми”, ориентиране към интеграция на имигрантите в общините по регистрация;

12. насърчаване на циркулярната миграция в сътрудничество с държавите на произход и мерки за постигане на етичен подбор;

13. активни мерки по завръщане в страната на произход с цел осъществяване на т.нар.циркулация на интелект – в помощ на държавата на произход;

14. изпълнение на програми по завръщане и оказване на подкрепа за мигранти в затруднено положение.

15. облекчаване процедурите за допускане на лица, пребивавали вече легално в ЕС за определен период от време (във връзка с висококвалифицирана работа, образование и др.);

16. мерки срещу риска от „изтичане на мозъци“ – съдействие за положително въздействие на емиграцията върху развитието на държавите на произход;

17. отчитане специфичните проблеми, свързани с интеграцията на чужденци, за големите градове на страната, различни от тези на по-малките селища;

18. насърчаване на предприемачеството като форма на допринасяне за благоденствието на приемащата община чрез разкриване на нови работни места, както и на мигранта и членовете на неговото семейство;

19. насърчаване организирането на езикови курсове, на курсове по история, култура и обичаи на България – като форма на подпомагане за успешно интегриране в местното общество; подпомагане на деца и родители-имигранти с цел предотвратяване отпадането от учебния процес;

20. изготвяне на специални програми за езиково обучение и подготовка на децата на имигрантите за включване в националната образователна система;

21. създаване механизми за доброволно завръщане на лица, граждани на трети държави встрана на произход – важен компонент от цялостната миграционна политика;

22. мониторинг и анализ на входящо-изходящите потоци на мигрантите, създадена обща междуинституционална база-данни за статистическо очертаване на точния профил на миграционните процеси;

23. ефективен контрол по пребиваването на граждани на трети страни в Република България;

24. активна работа с медиите във връзка с формиране на общественото мнение за образа на имигранта;

25. конкретни действия за предотвратяване на и за борба с незаконната трудова заетост;

26. изпълнение на програми за закрила на бежанците в общия контекст на миграционните движения;

27. сключване на спогодби за реадмисия с трети страни;

28. насърчаване на полицейското сътрудничество, обмен на информация и съвместни операции между съответните служби на приемащите и изпращащите държави;

29. сътрудничество с международни организации като МОМ и ВКБООН, както и с български и международни НПО в сферите на съвместни отговорности и сродни дейности по управление на миграционните процеси.

Законодателство

Прилагането на европейското законодателство по отношение свободното движение на хора в рамките на ЕС и защитата на общите граници бе съществена част от процеса на подготовка на България за членство в Съюза. В този смисъл законодателството на България бе синхронизирано с европейското и бяха поставени основите на политики в сферата на миграцията. Защита на човешките права и достойнството на мигрантите е основен принцип в управлението на миграцията съгласно българското и международното хуманитарно законодателство, което гарантира основните стандарти на индивидуална свобода и благосъстояние. Рамката на миграционното законодателство се задава от Конституцията на Република България, която определя принципно равни права на чужденците. Чл. 26, ал. 2 гласи:  “Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство”. Трябва да се отбележи, че Конституцията в своя чл. 19 изисква икономическата дейност на чуждите граждани да бъде защитена от закона.

 








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.