Урок 2: Национална транспортна система на Република България

Национална транспортна система на Република България - слушай аудио

 

Националната транспортна система на Република България се състои от два вида сухопътен транспорт - железопътен и автомобилен. Налице е и система от морски транспорт, тъй като България е морска държава. Черно море е част от Средиземноморския воден басейн, но благодарение на Босфора и Дарданелите се осъществява връзка със световния океан. България развива речен транспорт по р. Дунав, която е гранична за нашата държава, и следователно става дума за т. нар. крайбрежно корабоплаване, с което се извършват международни превози между дунавските държави. Вътрешноводен транспорт може да се осъществява по канални системи, за които са необходими сериозни инвестиции. В България такъв вид воден транспорт не е развит поради обективни причини - липса на плавателни реки и инвестиции за изграждане на канали. Що се отнася до въздушния транспорт, България има традиции в гражданската авиация, чието развитие започва след 1944 г. След 1989 г. в този вид транспорт настъпват сериозни процеси на промяна и реорганизация. Част от транспортната система на България биват т. нар. комбинирани технологии. Представени са главно от фериботни връзки. Това всъщност е морски или речен транспорт, специализиран в превози на железопътни вагони през някаква водна отсечка. По Черно море България поддържа две транспортни връзки фериботната линия Варна - Иличовск (Украйна) и фериботната линия Варна - Новоросийск. България разполага и с т. нар. Ro-Ro кораби, които представляват речни или морски съдове, предназначени за превоз на техника на колела по вода. Друга комбинирана транспортна технология, която България прилага, е Ro-La. Става дума за ниски железопътни платформени вагони, върху които се превозва колесна техника. Автомагистралите, предвидени за изграждане в България, са 6. Общата им дължина в страната към началото на 2012 г. е 485 км. Първата изцяло изградена магистрала — „Люлин“ , е пусната в експлоатация на 15 май 2011 г.

Връзки с автомагистралните мрежи на съседните страни:

Република Македония

Планът за автомагистрала София-Гюешево е включен в Оперативната програма „Транспорт“, включваща пътни инфраструктурни обекти за проектиране в периода 2010-2013 г.. Пътят ще започва от пътен възел „Даскалово“ (Автомагистрала „Струма“ при Перник), ще преминава край Кюстендил и ще достига до ГКПП Гюешево, където ще се свърже с бъдещата македонска автомагистрала М2. Връзката е част от паневропейски транспортен коридор 8.

Сърбия

Планът за автомагистрала София-Калотина е включен в Оперативната програма „Транспорт“, включваща пътни инфраструктурни обекти за проектиране в периода 2010-2013 г .Проектът предвижда да бъдат построени Западната и Северната дъги на СОП и участък до ГКПП Калотина, където ще се свърже с проектираната сръбска автомагистрала А3 (Ниш-Цариброд) .Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. От сръбска страна по проект магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина трябва да е готова през 2013 г.

Гърция

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А12 (Солун-Серес). Връзката е част от паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. В бъдеще е възможно построяването на продължение на автомагистрала „Марица“ към гръцката граница при Свиленград.

Турция

Строящата се автомагистрала „Марица“ ще се свърже при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

Румъния

Към август 2010 г. България и Румъния не предвиждат свързване на автомагистралните си мрежи. Вероятните бъдещи връзки са през Дунав мост, Дунав мост 2 или Варна-Констанца, като продължение на автомагистрала „Черно море“.

Черноморска автомагистрала

През 2007 година правителството на България  включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който ще опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Предвид неуточненото бъдещо трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала съществуват две опции — то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). Във втория вариант би могло да се предвиди изграждането на пряка автомагистрална връзка по долината на Тунджа между автомагистрала „Тракия“ край Ямбол и Одрин или Капитан Андреево (заобикаляйки европейската територия на Турция) за връзка с Егнатия Одос край Александруполис в Западна Тракия.

Пътища тип автомагистрални

Европейски пътища в България

Стратегията за развитие на транспортната инфраструктура на страната предвижда изграждането на двулентови пътища с по две платна за движение в двете посоки по протежение на паневропейските транспортни коридори с № 4 (автомагистрала „Хемус“/Ботевград — Видин/Дунав мост 2 *съществува и друг вариант на пътя с тунел „Ком“ под Петрохан) и 9 (между автомагистрала „Марица“ и Русе с тунел „Шипка“, който е в процедура по отдаване на концесия) . Пътната отсечка Бургас-Созопол е автомагистрален тип. Пътят между Перник и Радомир от Е871 също е напълно изграден като автомагистрален тип. Има предложения пътищата Шумен — Русе (след отбивката от автомагистрала „Хемус“) и Пловдив — Плевен (евентуално Никопол) посредством тунел Троян-Кърнаре също да се изградят като автомагистрален тип. Пътищата от автомагистрален тип позволяват относително лесното им трасформиране, чрез реконструкция и преустройство, в класически автомагистрали.

 








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.