Урок 3: Видове административно-териториални единици в Република България

Видове административно-териториални единици в Република България - слушай аудио

Територията на страната е държавната територия на Република България, т.е. онази част от земното пространство, върху която се разпростира суверенитетът на българската държава. Територията включва сухопътна, водна, въздушна и подземна част и други обекти, върху които се разпростира суверенитетът.

Териториалната организация на държавата е нейното административно-териториално устройство. Нейната територия е обособена в части, които включват населени места и землища към тях със съответно население. На територията на тези части се създава система от органи за самоуправление и държавна администрация, чрез които се осъществява управлението на обществените процеси.

Според Конституцията от 1991 г. територията на нашата държава се дели на общини и области. Тази двустепенна административно–териториална организация осигурява оптимална децентрализация и демократизиране на държавното управление.

­

Характеристика на административно-териториалното устройство

Приетата Конституция на Република България през 1991 г. утвърждава нова форма на държавата, която се характеризира с разделение на властите, плурализъм на политическия живот, местното самоуправление и свързаната с него децентрализация на държавното управление и др.

Административно-териториалните единици в България са общините и областите. В общините има съставни административно- териториални единици. Това са кметствата и районите. Областта, Общината и Кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център.

Териториални единици са населените места и селищните образувания. Населените места са градове и села. Отделни махали и колиби не са населени места. Те обикновено са част от някое населено място. Селищните образувания са промишлените зони, вилните зони, курортните комплекси и курортните местности. Всички те нямат самостоятелно землище. А са разположени в землищата на населените места.

 1. Област

Областта като административно-териториална единица

Като административно-териториална единица областта, според Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), се състои от една или повече съседни общини, територията на които представлява и територия на областта. При създаването й се взимат под внимание физико-географските особености на територията, наличието на град, който да е традиционен културен и стопански център с изградена социална и техническа инфраструктура и транспортна достъпност до него от населените места.

Местно управление в областта

Местното управление в областта се осъществява като държавна подзаконова дейност по общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на общест-вения живот на ниво област. Областта е територията за протичане на местното управление.                

Като административно-териториална единица областта се характеризира със следните белези: територия, наименование, граници, население и административен център. Територията на областта обхваща териториите на включените в нея общини, а населението на областта включва населението на тези общини. Наименованието й съвпада с това на населеното място, което е определено за неин административен център. С Указ №1 на президента на Р България /ДВ, бр.2/08.01.1999 г./ са утвърдени границите и административните центрове на 28 области. Те са: Благоевград, Бургас, Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, гр. София, Софийска, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.

Основен носител на местното управление в тези 28 области е областният управител.               

2. Община

Общината като административно-териториална единица

Конституцията на Република България и по-специално чл. 136, ал.1, определи общината като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление, а ал.3 определя, че тя е юридическо лице.

В момента на територията на нашата страна има 264 общини. В тях са обединени 240 градове и 5100 села.  Според ЗАТУРБ от 1995 г. населението от едно или няколко населени места може да образува дадена община ако е над 4000 души, има населено място, което да е обединяващ център, в нея да са включени населените места, които самостоятелно не могат да образуват община и максималната им отдалеченост от административния център да не е по-голяма от 20 километра.

На територията на общината се създават кметства с решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече съседни населени места, като условието за създаването му са наличие на население, чиито брой е по-голям от 100 души общо в населените места, образуващи кметството и възможност за изпълнение на предоставени от общината функции.       

Съгласно чл.136, ал.1 от Конституцията на Република България общината се определя като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тя е териториална основа на местното управление наред с областта.              

Общината като основна административно-териториална единица на местно самоуправление - Конституцията посочва, че местното самоуправление се осъществява в една от административно-териториалните единици, а именно общината. Според ЗМСМА общината е основна, засега и единствена териториална единица на местното самоуправление. Това е така, защото тя е най-непосредствената публичноправна организационна единица до населението и неговите потребности и проблеми.

3. Район и кметство

Район

Законът постановява, че в столицата и в градове с население над 300 хиляди души се създават райони. Това става със закон. Районите могат да се създават и в градове с население над 100 хиляди души по решение на общинския съвет. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. Ройоните са съставни административно-териториални единици в общините, те са част от територията на общината. Районите се създават при наличие на над 25 хиляди души и е необходимо съществуването на инфраструктура с районно значение за задоволяване на административните, социалните и санитарно-хигиенните потребности на населението. Създаването на районите става по предло-жение на кмета на общината по решение на общинския съвет. Областният управител се произнася по законосъобразността на решението.

През 1995 г. са създадени райони в София, Пловдив и Варна, в които пряко от населението се избират районни съвети и кметове. Това създава условия за усъвършенстване управлението в големите градове. В районите се избират кметове по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет. В тях се осъществява самоуправлението на населението, като съставна част от самоуправлението на общината.

Кметство

Кметствата са също съставни административно-териториални единици в общините. Те се създават на територията на общината по решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или няколко населени места. То се образува при наличието на население над 100 души общо в населените места, които образуват кметството. То трябва да има възможност да изпълнява предоставените му от общината функции. Кметството се създава по искане най-малко на 25 на сто от изби-рателите, или по инициатива на общинския съвет. На основание на искането съветът приема решение за допитване до населението от съответните селища. Ако вотът е положителен, общинският съвет взема решение за създаването на кметство. Областният управител се произнася по неговата законосъобразност.

Административното-териториално разделение на Република България е създадено за рационалното провеждане на държаваната политика за развитие на територията по отделни места и с цел осъществяване на местното самоуправление. Делението на територята на Република България има своите Конституционни основи и се конкретизира чрез съответните закони. Закриването, сливането, разделянето и присъединяването на административно-териториални единици се извършва с президенски указ по предложение на Министерски съвет. Административно-териториалните единици могат да образуват национални и регионални сдружения на доброволни начала за решаване на задачи от общ интерес – такова е Националното сдружение на общините. То се създаве за решаване на крупни задачи, които са със социален, комунален, благоустройствен, комуникационен и др. характер.








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.