За проекта   Регистрация   Контакти   English | Log in
21.06.2013 Информационна брошура по проект "От и за имигрантите - какво още трябва да се знае"

Изтеглете от тук

21.06.2013 Резултати от Изследване за събиране на информация за миграционния процес в България и конкретно в област Хасково

Изтеглете от тук

20.06.2013 Новите изменения в Закона за чужденците в Република България от 08 март 2013 година

С настъпилите изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България, обнародвани в ДВ. бр.23 от 8 Март 2013 г. ,някои от които са много значими за пребиваване на чужденци в страната или за чужденците, които вече имат издадени разрешения за пребиваване, съществено се изменя интеграционната политика на страната.

В настоящата тема ще се засегнат по-съществените от нях, а именно:
В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 4 думите „които са били изцяло на тяхна издръжка в държавата по произход или в държавата на обичайното им пребиваване и“ се заличават и накрая се добавя „или поради такива причини са обективно неспособни да осигуряват собствената си издръжка“.
В чл. 9в, ал. 3 се създава изречениевторо: „Условията и редът за съгласуване на националната позиция на Република България ,относно признаване или непризнаване на документи за пътуване се определят с акт наМинистерския съвет.“

В чл. 9г се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Издаването, отказите за издаване,анулирането и отмяната на визи се извършдипломатическите и консулските представителства на Рeпублика България вчужбина и от органите за граничен контрол, а анулирането и отмяната – и от органите за административен контрол на чужденците.“
2. Създава се нова ал. 2:
(2) Издаването, отказите за издаване,анулирането и отмяната на визи за летищен транзит, за краткосрочно пребиваване или визи, издавани от органите за граничен контрол, се извършват съгласно условията и реда,определени с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността .

Член 9е се изменя така:
Чл. 9е. (1) Условията и редът за издаване,отказ за издаване, анулирането и отмяната на визи и за определяне на визовия режим се определят с акт на Министерския съвет.
(2) Условията и редът за съгласуване на заявленията за издаване на визи се определят с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.“

В чл.10. (1) Отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато: 24. (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) са налице основателни съмнения относно автентичността на приложените документи за издаване на виза, истинността на тяхното съдържание, надеждността на направените от чужденеца изявления или намерението му да напусне страната преди изтичането на визата, за която кандидатства.

Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
14. (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) “Основателни съмнения” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 24 са съмнения относно риска от незаконна миграция, когато от проведеното интервю и от представените документи се установи, че кандидатът използва цели на пътуването като предлог за незаконно установяване на територията на Република България, или когато има противоречие между направените изявления и намерението му да напусне страната преди изтичане срока на визата, за която кандидатства.

Тази правна норма придава значителна тежест на провежданите интервюта от дипломатическите ни представителства и службите за административен контрол на чужденците, които могат да откажат издаване на виза, влизане и пребиваване, в случаите, когато обосноват основателни съмнения, относно риска от незаконна миграция.

В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 1, т. 1 думите „до 90 дни“ се заменят с „до три месеца в рамките на всеки 6-месе-чен период“, след думата „срокът“ се добавя„на краткосрочно пребиваване въз основа на издадена виза“ и след думите „хуманитарен характер“ се добавя „или по причини, свързани с извънредни обстоятелства, или по сериозни лични причини“.

В чл. 24 се правят следните измененияи допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 думите „или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец“ се заличават;
б) в т. 10 думите „пенсионно осигурени“ се заменят с „получили право на пенсия съгласно законодателството на Република България, държавата си на произход или друга държава“;
в) в т. 13 след думата „продължително“ се добавя „или постоянно“;
3. Създават се ал. 5 – 7:
(5) При прекратяване на брака на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец може еднократно да бъде издадено самостоятелно разрешение за продължително пребиваване.В случаите на развод самостоятелно разрешение за продължително пребиваване може да бъде издадено, ако бракът е продължил не по-малко от две години на територията на страната.
При условията на ал. 5 самостоятелно разрешение за продължително пребиваване,може да бъде издадено и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, (7) При наличието на извънредни обстоятелства на членовете на семейството на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ чужденец и на членовете на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6, т. 1, 2 и 3 се издава еднократно самостоятелно разрешение за продължителнопребиваване.“

В чл. 24г се правят следните измене-ния и допълнения:
2. Създават се нови ал. 4 – 7:
(4) Статут на дългосрочно пребиваванеможе да се предостави и на чужденец, който се ползва от международна закрила.
(5) По отношение на чужденците с предоставена международна закрила при изчисляване периода на пребиваване по ал. 1 се включва и половината от срока на пребиваване, считано от датата на подаване на заявление запредоставяне на международна закрила до датата на издаване на български документ за самоличност съгласно Закона за българ-ските лични документи или целият срок на пребиваване между посочените дати, ако той е повече от 18 месеца.
(6) Притежаването на разрешение за пребиваване в друга държава членка на основание предоставена закрила, различна от международна закрила, или наличието на висящо производство за издаване на такова разрешение не е основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване.
(7) Наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила не е основание за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване.“

В чл. 24д се създава ал. 3:
(3) При издаване на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз чужденец с предоставена международна закрила в полето „забележка“се отбелязва международната закрила, предоставена от Република България, и се посочвадатата на предоставянето .“

Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 – ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Разрешение за постоянно пребиваване ,могат да получат чужденците:
4. ( изм. и доп. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка и са пребивавали законно и непрекъснато за срок три години на територията на страната;
Това ново условие, родителите на български граждани да са пребивавали непрекъснато за срок от три години на територията на страната, на практика ще ограничи досегашната възможност, която предоставяше право на същите, да получат постоянно пребиваване незабавно.
5. (нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок 5 години и за този период не са отсъствали повече от 30 месеца;
Тази норма е много подходяща за тези, които са пребивавали законно и непрекъснато на територията на страната за срок от 5 години, но не удовлетворяват условието за дългосрочно пребиваване.
Досега, същите нямаха друга възможност, освен да продължат пребиваването си като продължително пребиваващи чужденци.

Чл. 27. (1) (отм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за задгранично пътуване.
Тази норма е отменена. Досегашният й текст ограничаваше възможността, чужденец влязъл на едно основание, да продължи пребиваването си на друго. Новото положение дава огромни предимства при невъзможност да се продължи срока на досегашното основание, на което е пребивавал чужденеца. Досегашната практика налагаше да се напусне страната и да се започне нова процедура, като се иска издаване на нова дългосрочна виза “D”. След отмяната на тази норма, чужденеца може да продължи срока си на друго основание, ако такова е налице, без да напуска страната. В чл. 33з се създават ал. 4

(4) Чужденец, притежаващ разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз в първата държава членка на основание предоставена от тази държава членка международна закрила, която не е отнета, може да бъде експулсиран и преди да е получил право на дългосрочно пребиваване в Република България, ако има основания да се смята, че представлява сериозна заплаха за националната сигурност, или който като осъден с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществения ред.

Чл. 39а. (1) Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:
4. (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г. (*)) забрана за влизане на територията на държавите – членки на Европейския съюз;
Това разширява действието на принудителната мярка, като разпростира тежестта й на територията на държавите – членки на ЕС.
(2) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) При изпълнението на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 и 3 / принудително отвеждане до границата на Република България и експулсиране / се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации.
Тази правна норма ще даде възможност за по-голяма прозрачност и спазване на човешките права, при изпълнение на наложените принудителни административни мерки.

В чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Експулсиране на чужденец се налага,когато:
1. неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурносили за обществения ред;
2. са налице основания по чл. 10, ал. 1,т. 1 – 4, а именно :
1. с действията си е поставил или може да постави в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против сигурността на страната.
2. с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава.
3. има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва терористична дейност, контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство.
4. има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави.

В ал. 2 думите „влизане в Република България“ се заменят с „влизане на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.
В ал. 4 се създава изречение второ:„Експулсирането не може да се основава на икономически съображения.“


Чл. 43. (1) Забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който:
2. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.)
3. (отм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.)
Тези две отменени точки даваха възможност досега, да се налагат принудителни административни мерки за “забрана за напускане на Република България” на лица, които имат задължения над 5 000 лв. към юридически и физически лица, както и към държавата. С отмяна на правните норми, тази възможност е отнета и вече няма да се налага “забрана за напускане на РБ”, когато чужденеца е длъжник.

Чл. 44. Принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, директорите на главните дирекции “Борба с организираната престъпност”, “Гранична полиция” и “Национална полиция”, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция “Миграция”, директорите на регионалните дирекции “Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
(5) (изм. – ДВ, бр. 23 от 2013 г.) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, освен ако пречките за изпълнението на принудителното отвеждане или експулсиране са отпаднали и са насрочени мерки за предстоящото му извеждане.
Тази правна норма е облекчена, като до преди изменението, наложената мярка предвиждаше “ежедневно явяване”, вместо “ежеседмично”.

РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.