За проекта   Регистрация   Контакти   English | Log in

Традиции и обичаи във Виетнам

Известният в цял свят изключително от военните филми за войната Виетнам, в действителност се оказва една от най-привлекателните страни за любителите на екзотиката. Градовете на Виетнам все още представляват коктейл от старо и ново. Стотици древни храмове, хаотични пазари и традиционни постройки съжителстват редом до напълно съвременни квартали.

През вековете територията, наричана днес Виетнам, е имала много различни имена: Ванланг по време на династията Хонгбанг, Ъолак по време на владетеля Андиънвиън, Вансуън по време на династията Ли, Дайковиет по време на династията Дин и късната династия Ле. Днешното си име Виетнамофициално получава през 1804 г.

Виетнам е една екзотична страна, която е изпълнена с многобройни природни забележителности.

Халонг Бей - заливът на спускащия се дракон. Това в превод означава името на това уникално красиво място, превърнало се в емблема на Виетнам. ЮНЕСКО включва тази природна забележителност в списъка за световно природно наследство. Около това райско кътче витае легенда, според която когато виетнамците били нападнати от китайски войници, се помолили на боговете и те им изпратили на помощ цяло семейство дракони. Драконите започнали да пускат скъпоценни камъни от въздуха, които след попадане в морето се превръщали в острови, които се събрали заедно и превърнали в защитна крепост, за да спрат нашествениците.

Тунелите Ку Чи са важна част от Виетнам, които в миналото са изиграли изключително важна роля в двете войни до 1975 г. Познат като „подземното село”, лабиринтът от тунели има обща дължина над 200 км. След посещение на спалните, общите помещения, убежищата и кухните, човек придобива много ясна представа за живота под земята.

Дананг е древна земя с културни традиции и изключителни природни забележителности. В Дананг задължително трябва да се посети известният музей Чам Скулптура, предлагащ уникалното скулптурно наследство на Югоизточна Азия.

За да се обърнете към някого официално използвайте Господин или Госпожа или титлата и име. Има няколко уважителни обръщения на виетнамски, но те ​​не се използват в английски език "Туа" (означава моля) се добавя пред името за засвидетелстване на уважение.

Жените не се здрависват с мъже. Физически контакт между възрастни роднини или приятели (мъже и жени) не е прието. В повечето случаи поздравът е с кимване на глава. Обикновено се поздравява първо хората с по-висок ранг.  

Език
Виетнамският всъщност е едносричен език с шест тона, които придават на езика напевен ефект. Една дума може да се повтори с всяка една от шестте тона, за да покаже шест различни значения. Например, думата ma разполага с шест различни значения според тона, който носи думата: фантом, призрак, буза, но, който, гробница, кон, млад ориз, разсад.

Виетнамският има три основни диалекта, всички обикновено се разбират от повечето Виетнамци. Той е много различен от английски език, а глаголите не променят формите си, пълен член не се използва, съществителните нямат множествено число, няма представки и наставки. Речникът отразява основните културни ценности.

Общ етикет
За виетнамците, които живечт в чужбина етикетът се променя, като се адаптира към етикета на съответната страна.

Виетнамската култура се формира повече от статуса (възраст и образование), отколкото от финансовите възможности.

Да нарушиш обещание може да бъде сериозно нарушение на социалните очаквания. Много трудно се печели обратно загубено доверие.

Когато каните приятел да излезете, сметката се плаща от този, който е направил поканата.

Да говорите високо с повече жестове се смята за грубо, особено, ако става дума за жена.

Да извикаш с ръка или пръст в изправено положение е позволено само за животни. Ако се случи между хора, се смята за провокация. Единствения подходящ знак да извикаш човек с ръка е ако тя е с пръсти, сочещи надолу.  

За възрастните хора се грижат докато починат.

Малко на брой хора, повлечени от западните обичаи, празнуват рождени дни, тъй като това не е правило според Виетнамските традиции. Те не изпращат и коледни картички. Сватбите и погребенията са важни събития и обикновено са свързани с тъжни и традиционни ритуали.

Скромността и смирението са особено на почит във Виетнамската култура и са дълбоко вкоренени в тяхното поведение. Логично самохвалството често е критикувано. Когато някого го хвалят той често отрича или скромно коментира, че не заслужава високата оценка. Виетнамците обикновено не демонстрират знания и умения без да ги попитат. Проблеми заради алкохол са рядкост и на практика няма сред жените.

Докато пушенето е широко прието сред мъжете, много радко Виетнамска жена да пуши. Онези, които пушат са по-възрастни жени. Пушенето на публични места за жените се смята за „необикновено“.

Имена. Именуване.
По традиция Виетнамците пишат първо фамилията си, след това бащиното и накрая малкото си име. Членовете на семейството използват различни малки имена (имената не се предават на поколенията), а името има някакво значение. Повечето имена могат да се използват и за двата рода.

Прояви на уважение
За да се избегне конфронтация или неуважение, много често несъгласието се премълчава. Вместо отрицателен отговор на конкретен въпрос често не се отговаря нищо.

Неуважително е да се докосва главата на събеседника. Само по-възрастните могат да докосват главата на дете.

Когато бъдат похвалени, хората обикновено се усмихват вместо „благодаря“. Усмивката е като тихо „Благодаря“. Повечето хора са скромни и отбягват възхвалите.
Обидата към по-възрастни или предшественици е много сериозен проблем и често води до жестоки социални отношения.

Междуличностни отношения
Много от традициите са вкоренени едновременно в респекта на Конфуций към образованието, семейството и по-възрастните и желанието на Тао да се избягват конфликтите. Виетнамците са много учтиви. Да се споделят нечии чувства се смята за по-важно от фактическата истина.

Семейна структура
Семейството във Виетнам е многобройно, състоящо се обикновено от бащата, майката, всички деца, свтове, пра-родители и пра-пра-родители, а в някои случаи чичовци, лели и техните племенници, братовчеди, пра-внуци, па-пра-внуци и всички техни сватове. С други думи семейството може да обедини до шест поколения на всички свързани по кръвен път или чрез женитба. Винаги има силно усещане за принадлежност между членовете на семейството и няма пропаст между поколенията.

Центърът на семейството е къщата, която не е задължително да побере всички. Големината на жилищното пространство определя и броя на членовете на семейството, които ще живеят заедно. Но типично за Виетнамската фамилия е да живят заедно баба, дядо, майка, баща, деца и внуци под един покрив. Макар че, не всички членове от многобройната фамилия живеят заедно, те се събират на определени мест като села, малки градчета или лесно достъпни места в големите градове.

Бракът
Повлияни от Будистката теология и философията на Конфуции, Виетнамците вярват, че съдбата на брака, както и благополучието и кариерата са предопределени, макар изборът да може да играе някаква роля в активирането на положителна или отрицателна енергия. По традиция децата живеят с родителите си до брака, след което съпрузите се нанасят в жилището на бащата на съпруга. Семейството се грижи за организацията на сватбата а бъдещите съпрузи обикновено са съветвани за избора на бъдещата полвинка. Традиционно годежът трае шест месеца с редки срещи между бъдещите съпрузи. Сватбата е в дома на един от младоженците. Мъжете обикновено се женят между 20 и 30 години, а жените от 18 до 25. Жените запазват моминското си име по закон, но формално използват името на мъжа си. Разводът не е популярен и се смята за срам. Във Виетнам мъжът е отговорен за половинката си до смъртта.

РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.