За проекта   Регистрация   Контакти   English | Log in

Тракийска фолклорна област
Хасковска област е част от Тракийската фолклорна област. Характерни инструменти са кавал, гайда, гъдулка (по-рядко), тъпан.
Народни носии
Женската тракийска носия се състои от червен сукман, бродиран по краищата на полата; бродирана бяла памучна риза и бродирана черна вълнена престилка с бяла дантела. Обикновено се бродират растителни орнаменти, като преобладават червени, сини, зелени, оранжеви и бели цветове. Мъжката носия спада към чернодрешната и се състои от черни потури с гайтани, червен вълнен елек (може и зелен) с черни орнаменти, бяла памучна риза с червени растителни орнаменти, червен пояс и черен калпак.
Народни танци
Танците са с богати ритми и движения, весели и жизнерадостни. Вият се големи хора като се различават мъжки, женски и смесени. Женските и смесените танци се играят в умерено темпо, а мъжките – в бързо, редуващо се с умерено, за да могат танцуващите да си починат. Хората са „сключени”, „скъсани” („водени”), хора „на леса”, „прави”. Типична за Тракийската област е разкъсаната форма на танца.
Народни песни
Песните са спокойни, нежни и биват хороводни (обредни) и бавни (песни за трапеза и седянка). Характерно е едногласното пеене, предимно от жените, при което се среща отпяването - антифонно пеене, при което се редуват двама певци или две групи от певци. Тракийски народни песни са „Даньова мама”, „Полегнала е Гергана”, „Не казвай, любе, лека нощ”, „Бяла Калина”, „Де се е чуло, видело”, „Излязла е малка мома”, „Стара майка”, „Ради на мама думаше”, „Питат ме, мила майко”, „Приятелю мой”, „Янке ле, моме хубава”, „Прочу се Марга работна”, „Данила мама думаше”, „Соколе, сиви соколе” и други.
Сред ансамблите са „Златна Тракия” (гр.Хасково), Фолклорен танцов ансамбъл „Хасково”, „Звездица” (гр.Димитровград) и „Хасково” и много други.

Фолклорни фестивали и събори
-Фестивал на автентичния фолклор „500 години народни обичаи в Харманли” (гр.Харманли, обл.Хасково: 27 март);
-Общински празник „От Цветница до Великден” (гр.Димитровград: 28 март-04 април);
-Национален събор на народното творчество „Китна Тракия пее и танцува” (гр.Хасково: 15-16 май);
-Фестивал „Черноконево пее и танцува” (гр.Димитровград: 23 май);
-Традиционен събор на земята и плодородието (с.Голямо Асеново, обл.Хасково: 30 май);
-Международен фолклорен фестивал „Песни и танци без граници” (гр.Свиленград, обл.Хасково: 03-06 юни);
-Тракийски жътварски събор (с.Странско, обл.Хасково: 19 юни);
-Фолклорен събор „Златна есен в Симеоновград” (гр.Симеоновград, обл.Хасково: 01 октомври);

История
Най-старите поселения на територията на Хасково и неговите околности датират още от новокаменната епоха (около V хил.пр.н.е.). Благоприятното географско разположение и условия за живот способстват за ранното им и непрекъснато развитие. Намерените каменни оръдия на труда, десетките идоли и амулети, нанизи от огърлици, различни глинени изделия и др. от VІ до ІІІ хил. пр. Хр. са пряко доказателство за живота тук на различни племена.
Древнотракийският период в историята на Хасково и неговия район от І хил. пр. Хр. до ІV в. след Хр. се характеризира с непрестанното развитие, а многобройните археологически находки говорят, че тук живее тракийското племе асти. Вероятно районът е бил земеделски със силно развитие на лозарството. За това говорят откритите оръдия на труда от онова време, многобройните шарапани, запазени из целия район и досега, както и по-късните тракийки светилища, посветени на Дионис. И разкопките на крепостта “Хисаря” доказват съществуването на активен стопански живот и висока материална култура. Намерените сребърни и златни находки от могилните погребения в района, монетите на гръцките градове-полиси, многобройната керамика, дават представа както за състоянието на тракийското производство, така и за връзките с Егейския свят.
От средата на VІ в. по долината на река Марица започват своите набези към Тракия и Беломорското крайбрежие славянски отряди. Скоро след това нахлуват и прабългарите. От последната четвърт на VІ в. и началото на VІІ в. се наблюдава процес на масова славянска колонизация във вътрешността на Тракия. Важен момент от историята на Хасково е заселването от славяните на квартал “Хисаря” към края на VІІІ в.
В пределите на българската държава Хасковският край влиза в самото начало на ІХ в. Изграденото средновековно селище в местността “Хисаря” заема средищно място в системата от крепости в района, които играят определена роля в отстояването границите на новата българска държава. По времето на Симеон Велики значението на селището нараства и се налага издигането на втора крепостна стена. Така селището се оформя с външен и вътрешен град, по подобие на другите градове на средновековна България.
В края на Х и началото на ХІ в. Хасковската крепост – свидетел на множество битки и кървави сражения се намира в упадък. Тя е една от онези твърдини, които първи изпитат ударите на възродилата се през царуването на византийския император Василий ІІ Българоубиец византийска експанзия. След покоряването на България от Византия, още в края на Х в., условията за развитието на града се променят. Селището изгубва не само своя търговски и занаятчийски, но и своя военен характер. То добива по-скоро аграрен облик. Населението се измества от другата страна на реката. Там го заварват по-късно османските завоеватели.
Едно от най-забележителните събития в българската история от времето на Втората българска държава през ХІІІ в., свързано с Хасково и района му е прочутата Клокотнишка битка от 1230 г. Тогава войските на легендарния владетел и български цар Иван Асен ІІ разбиват многобройната войска на византийския деспот Теодор Комнин.
От ХІІ до края на ХІV в. старата крепост в местността Хисаря и стария град са превърнати в некропол. Богатите находки в него са доказателство, че в този период средновековното хасковско селище отново се оживява.
Хасковският край е от онези български покрайнини на юг от Балкана, които първи изпитват ужаса на разорителните нашествия на османлиите през 30–40-те години на ХVІ в. С превземането на Одрин през 1369 г. и особено след битката при Черномен през 1371 г. османците здраво укрепват своите позиции в Източна и Северна Тракия. За българското население от Хасковския край настава най-тежкото време. В стремежа си за запазване на българската воля и дух зачестяват дръзките набези на хайдушките дружини, раждат се легендите за славни хайдути като Ангел войвода, Кралю войвода и др. По своето местоположение и природни условия средновековно Хасково допада на завоевателите. Една голяма част от тях се заселва тук трайно. Хасково и районът му са включени административно в Чирменския санджак. Българското средновековно селище започва да се разраства на север от местността “Ямача”, слиза в равнината и постепенно заема през годините местата от двата бряга на реката, около днешната градска градина и кварталите около много по-късно построените църкви “Св. Богородица” и “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Другата част, с мюсюлманското население, се обособява около днешния център на града, където се намира и първата построена на Балканите през 1395 г. Меджид джамия.
Османските завоеватели обявяват средновековното хасковско селище Марса за хас, откъдето постепенно се формира и името, което градът носи и до днес. Хасовете са крупни феодални владения, които са раздавани като владения на османската управляваща върхушка. Според сведение от 1526 г. Хасково е четвъртият по доходност хас от седемте града на Чирменския санджак. Постепенно в града приижда население от околните села и Родопите и се формират нови български махали. Наред с отглеждането на редица селскостопански култури, се развива и занаятчийството. Възниква необходимостта от градско тържище. През 1513 г. пазарът в Хасково е напълно оформен и е включен в рамките на имперските закони. През следващите столетия пазарът на Хасково се разраства и става стимулиращ фактор за развитието на пазара в с. Узунджово, който се превръща в един от най-големите панаири на империята.
През първата половина на ХІХ в. в съответствие с нарастващата стопанска и социална тежест на Хасково в живота на Европейска Турция, градът се утвърждава като средище на търговско-занаятчийска дейност. Под влияние на широкия пазар се развиват много занаяти: кожарството, праматарството, златарството, коюмджийството, обущарството, абаджийството, кюркчийството, дюлгерството, симитчийството, бахчеванджийството, бакърджийството, мутафчийството и др. Наред с развитието на занаятите се наблюдава и засилена търговска дейност. За подема й освен Узунджовският панаир спомагат и построеното в края на ХVІІІ в. с калдъръм шосе, и водния път по река Марица, по който в пристанището Енос пристигат стоки и от Хасково. Укрепват старите връзки на хасковските търговци с Пловдив и Одрин. Търговията на Хасково през Възраждането е от голямо значение за социално-икономическото развитие на града и той се издига като важно звено и неделима част от българското национално стопанство. Оформят се цели занаятчийски и търговски улици, където се настаняват над 200 работилници и търговски кантори. Занаятчиите, обединени в еснафи, се изявяват като ръководители на обществения и просветен живот.
Това замогване води до подем във всички сфери. Онзи духовен пламък в нашата история, наречен Възраждане, закипява и в Хасково. През 1857 г. Хасково се открива телеграфна и пощенска станция. Подобрява се водоснабдяването. Строят се нови обществени и църковни сгради. През 1837 г. е построена църквата “Св. Богородица”, през 1861 г. църквата “Свети свети Архангели Михаил и Гавраил”, през 1865 г. “Св. св. Кирил и Методий”, училища и улици. Започват да се строят големи къщи във възрожденски стил - израз на имотното замогване на редица хасковски фамилии, но и на чувството на хасковци за хармония и красота.
Обявената Руско-турска война през 1877-78 г. извиква радост у българите в града, но и голяма трагедия. Те са на пътя не само на освободителната армия, но и на отстъпващата. Османските пълчища потапят в кръв много хасковски села, изтъкнатите родолюбци от града и района са избити или заточени. Почти цялото мюсюлманско население напуска града.
Освобождението на града от руската армия става на 19 януари 1878 г. Частите на ген. Гурко и на ген. Скобелев-син оцелелите хасковци посрещат изключително възторжено. Камбаните на “Света Богородица” бият. По пътя за с. Клокотница тръгват българи с хляб и сол, начело със свещениците с хоругви и икони, за да посрещнат частите на ген. Гурко. “Българите идваха към всеки, протягаха ръце и прегръщаха нашите войници, за да ги целуват – пише в дневника си руски офицер. Навсякъде се чуваше добре дошли. Влизането в града беше най-тържествено. Чувствуваше се, че не напразно сме дошли от толкова далече и че сме извършили добро дело. Българите тук са някак особени. Те са необикновено живи, деятелни, по-различни откъдето и да било другаде.” На другата сутрин, те посрещат и частите на ген. Скобелев-син. А като са на пътя оттук минават и ген. Скобелев-баща, после и ген. Карцов, и легендарния ген. Гурко. Хасковци го настаняват в красива възрожденска къща на днешната ул. Ген. Гурко”. Реставрирана, тя е символ на признателността на хасковлии към освободителите.

РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.