За проекта   Регистрация   Контакти   English | Log in

Монумент Пресвета Богородица, Хасково
Монументът „Света Богородица“ в Хасково представлява издигаща се над града от височината на Младежкия хълм, статуя на считаната за покровителка на града Света Богородица с Младенеца. Скулптурата, висока 14 метра и тежаща 80 тона, стои върху 17-метров постамент, който отвътре представлява параклис. С тази статуя през 2004 г. градът влиза в раздел “Религия” на Книгата на Гинес като най-високата статуя на Богородица с Младенеца. От столетия Дева Мария е смятана за покровителка на Хасково, затова с решение на местния Общински съвет от 1993 г. 8 септември (празникът Рождество Богородично) е обявен за ден на града. Тогава в Хасково традиционно се провеждат множество културни и спортни прояви под егидата на общината.
Съвсем близо до монумента се намира и 30-метровата камбанария на Хасково, която беше открита през 2010 г. Тя е една от най-високите на Балканския полуостров, а от върха й се разкрива невероятна панорамна гледка към целия град.

Александровската гробница, община Хасково
Александровската гробница е открита през 2000 г. при разкопки на могилата Рошавата чука, разположена в западните покрайнини на село Александрово, на около 20 км източно от град Хасково. Гробницата е тракийска и е едно от най-значимите открития на българската археология. Построена е през втората половина на IV век пр. Хр. Служила е за последен дом на богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно.
Стенописите на гробницата са уникални и сравнително добре запазени. Архитектурата на гробницата също е впечатляваща. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Гробницата има коридор, дълъг 15 м, а входът й е от изток. По коридора се стига до правоъгълна камера с размери 1,92х1,5 м. След нея следва кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Сводът й има камбановидна форма и започва още от пода. До южната й периферия е изградено каменно ложе, което е било разрушено още в античността. Внушителните й размери я нареждат сред най-монументалните гробници по българските земи. Изключително добре запазените стенописи обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло. През 2009 г. в непосредствена близост до гробницата отвори врати Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи. За построяването му народът на Япония дари близо 3 милиона долара. Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (4500 - 4000 г. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в Европа.

Узунджовската църква, община Хасково
"Успение на Пресвета Богородица" е най-голямата селска църква в България. Построена като християнски храм, през 1593 г. е била унищожена от Османската империя. На нейно място е издигната джамия – част от огромен, приличащ според летописците на крепост керван сарай, чийто централен вход е запазен и до днес. В началото на 20 в. Турция връща имота на България и тогава започва преустройството на джамията в църква. През 2007 г. храмът е възстановен. При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика, които все още не са точно датирани. Обновени са всички икони и стенописи.
Тракийски скални гробници около с. Пчелари, област Хасково Един от най-атрактивните тракийски паметници в областта е изсечен в скалите, надвиснали над долината на р. Арда, при с. Пчелари. Това е скална гробница, предназначена да даде последен приют на тленните останки на представител на тракийската аристокрация. Създадена в периода 12 – 6 в. пр. Хр., през средновековието тя е била използвана като килия за монаси отшелници.
Тракийската гробница при с. Мезек, област Хасково
Тази монументална тракийска гробница се намира югоизточно от с. Мезек (в Родопите, на 10 км от гр. Свиленград). Тя е била открита през 1931 година.
Гробницата е построена около IV век пр. н. е. и е най-голямата куполна гробница в древна Тракия, очевидно направени за един от местните владетели. Изградена е от метални плочи, свързани с железни скоби. 20 метров коридор води до гробница, състояща се от две правоъгълни и една кръгла камери. Конструкцията е покрита с огромна 15-метрова могила.
Вътре в гробницата са намерени множество златни, бронзови, стъклени и керамични предмети. Една от най-интересните находки е бронзова статуя на глиган в реален размер, датираща от втората половина на IV век пр. Хр.
Гробницата в Мезек е с голяма историческа стойност и привлича интереса на много учени, археолози и туристи.
Тракийското светилище Глухите камъни, област Хасково
Закътано в горите на Източните Родопи, тракийското светилище Глухите камъни е едно от изпълнените с мистерии места, останали от предците ни. Проучвано от археолозите вече 35 години, то постепенно разкрива тайните си. В него тракийската обредност и вяра са се преплели с християнството. Тук младежите са ставали воини, други встъпвали в брак пред очите на боговете. Кървави жертвоприношения помагали на слънцето да се роди отново. В по-късно време християнски монаси шептели своите молитви сред тракийските ниши и пещери. Запазени са не само релефи на божествата в нишите, а и имената им. Силната вяра карала траките да дълбаят скалите, за да изживеят обредно досег с божествените енергии. Тази вяра не би могла да изчезне без следа през хилядолетията. Претърпяла е трансформации, но и до днес се разказват свещени разкази. В тях Иван е най-разпространеното име, тъй като Йоан Кръстител наследява вярата в обезглавения и разкъсан от тракийките цар жрец, учител и посветител във вяра - Орфей. Почитта на местното население към това свещено място е била толкова голяма и трайна, че през късната античност след като християнството е било прието за офециална религия на Римската империя, през V в., на това свещено за траките място е бил построен християнски храм.

Тюрбето на Осман баба, с. Текето, община Хасково
Теке (от турски - tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централно място се заема от седмоъгълна сграда - Тюрбе, която е гробница/мавзолей (обикновено символично) на светец.
Тюрбе (мюсюлманска гробница) на Отман Баба от края на XIV век в село Текето, област Хасково, е изключително добре запазен исторически паметник на мюсюлманското население в района, наречено "алиени". "Текке" представлява гробница "Тюрбе" с принадлежащите й в близост помещения за ритуала - кланница, фурна, навес за посрещане на гости, място за нощувка и складови помещения - аналогичен вариант на християнския манастир. Тук идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднали и преживяни щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е - нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. През миналия век Текето на Осман Баба е обявено за паметник на културата.

Крепостта Букелон при с. Маточина, област Хасково
През ІV в., до сегашното с. Маточина, Византийската империя издига мощна крепост - важен опорен пункт, защитаващ подстъпите към Адрианопол и столицата Константинопол. Наричали я Букелон. През Х в. твърдината е разрушена. Две столетия по-късно върху руините й е построена нова крепост със сложен план от три свързани помежду си секции. Останките от крепостта се издигат на стръмен хълм. Най-добре е запазена защитната кулаи част от крепостната стена. Букелон е късноантична и средновековна крепост. Край нея през 1205 г. войската на цар Калоян разбива кръстоносците и пленява император Балдуин. Крепостта е използвана и престроявана през вековете.

Средновековната крепост при с. Мезек, област Хасково
В западните покрайнини на село Мезек (в Родопите, на 10 км от гр. Свиленград) се издигат стените на една от най-добре запазените средновековни крепости в България. Районът е важен в стратегическо отношение, както за пътя към Константинопол / Византия , така и за достъпа към долината на река Арда.
Построяването на крепостта се отнася към края на ХІ и началото на ХІІ в., вероятно по време на управлението на византийският император Алексий І Комнин (1081-1118). Огражда площ от около 6.5 дка, с форма на неправилен четириъгълник и размери 110 x 60 м. Крепостните стени са с дебелина от 1,90 до 2,50 м. Те са подсилени с кръгли кули, които се издават повече от половината извън дебелината на стената. Входът на крепостта е на западната стена, в нейния северен край. Той е оформен в дълбока чупка на стената. Защитен е от една кула. Крепостта е обявена за археологически паметник на културата с категория “национално значение” през 1968 г.

Църква Успение на Пресвета Богородица, Хасково
Това е най-старата църква в града. Хасковлии полагат много усилия, за да получат разрешението за строеж на църквата по време на Османското владичество. Освещаването се е състоява на 15 август 1837 г. - Успение на Пресвета Богородица, който е сред най-големите християнски празници. По неизвестни причини църквата е ориентирана почти напълно на югоизток-северозапад (т.е. в посоката към свещените ислямски градове Мека, Медина, Йерусалим). В стилно отношение тя представлява корабна базилика с 2-скатен покрив без кубета. Вътре има 3 олтарни апсиди. Иконостасът е дело на Дебърската школа и е с богата дърворезба. От стенописите най-забележителен е образът на „Пантократора“, изрисуван в средата на свода в огромни размери.

Скалната църква при с. Маточина, област Хасково
Скалната църква (X век) се намира на около 2 км югозападно от с. Маточина в местността "Дели кая". Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест, коридор. Църквата е изсечена в самата скала абсолютно и само с помощта на ръчни инструменти – факт, който недвусмислено показва колко силна вяра в Бог и воля за работа са имали нашите деди. Общата дължина на Божия храм е 14,05 м, а само на коридора – 4,20 м. Най-високата точка на свода е 3,50 м, а широчината му е 3 м. Отляво от входа личат изсечени стъпала, водещи към обширното плато, под което се намира църквата. В скалата са запазени и следи от издълбани форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. От платото се открива красива панорамна гледка: на юг – към меандрите на река Тунджа и на запад – към долината на река Фишера. При ясно време се виждат и минаретата на джамията Селимие в Одрин, Турция.
За скалната църква край село Маточина съществуват различни истории и легенди. Една от тях разказва, че на това място преди много векове се е намирала пещера, използвана за светилище. В нея са били почитани древните езически богове. Наблизо имало друга пещера, в която се пазели скулптурни изображения на тези богове, изработени от благородни метали. Статуите се изнасяли само в деня на съответния бог и пак се скривали.

Скалната църква при с. Маточина е обявена за паметник на културата от национално значение.

Паскалевата къща, Хасково
Двуетажна и асиметрична, къщата представя домашната уредба на заможните хасковски семейства от следосвобожденската епоха. Музейната експозиция разкрива съкровища от бита на хасковчани след Освобождението. Смайва смесицата на предмети от селския, градския и европейския бит по онова време. На долния етаж впечатлява кухнята – с оджак и взидан до него в стената долап, миндер, полици, а в средата – бакърена синия.
Кирковото училище, Хасково
Кирковото училище е прекрасен образец на възрожденската архитектура в град Хасково и паметник на културата в национален мащаб. Сградата впечатлява с изключително богатата си стенописна и пластична украса. Четириколният портик и стълбищният парапет придават особена тържественост и доказват естетическата класа на архитектурата в периода на Възраждането. Естествено продължение на Кирковото училище е изключително красивата градина отпред. Тя очарова със зелените си асми, дълбокия кладенец, изящно оформените чемшири и многобройните цветя.След като дълго време е посещавано от ученици, през 1952 година Кирковото училище става седалище на Окръжния исторически музей, а до 1993 година приютява експозиция за живота и делото на родения в Хасково световно известен учен проф. д-р Асен Златаров.

ИЗВОРЪТ НА НИМФИТЕ И АФРОДИТА – Каснаково, община Димитровград
Тракийското светилище на нимфите и Афродита включва останки от култови постройки датирани към ІІ век, страноприемница от ІІІ век, амфитеатър от ІV век и архитектурно оформени три извора с басейни разположени върху елипса.Първите археологически разкопки са били направени през 1945-1946 година.
Светилището е вградено в скалите, където има подпорна стена с форма на полуелипса. На входа е била издигната монументална колонада, основите от която са запазени. В стената са вдълбани три ниши- каптажи на малки извори, разположени симетрично- два в краищата и един централен извор. Местните вярват, че символизират танца на нимфите. Крайните извори са свързани с централния с открит каменен улей, който минава покрай подпорната стена. Над централния извор е издълбан надпис с имената на строителите му. Водата блика от цепнатина в скалата и е студена и кристално чиста. Хората вярват, че е лековита.
Това е най- добре запазеното тракийско светилище и единственият нимфеум в България. През 1968 год. обектът е обявен за национален паметник на културата.

ВИЛА АРМИРА - ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ
Най-богатият частен дворец от римско време. Уникалната римска вила е открита случайно през 1964 г. при строителството на язовир край Ивайловград. Построен е през втората половина на I век сл.Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв.м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня и др.). Още през първата половина на II в. към вила „Армира“ се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите й искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от Римската империя. Целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците й заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. След повече от 300 години разцвет през втората половина на IV в. вила „Армира“ е била опожарена и разграбена. Руините й са сринати от опустошително земетресение в края на IV в. сл.Хр.

 

Тракийска гробница, Долно Луково

Край село Долно Луково /Ивайловград/ са открити няколко долмена (светилища) и една богато украсена гробница датираща от времето на Траките. Гробницата е изградена на нивото на древния терен и покрита с могилен насип с височина 4м. Състои се от гробна камера с правоъгълен план и вход от юг, отворено на юг предверие и непокрит дромос (коридор).

Стените на гробната камера са покрити с големи мраморни и варовикови блокове, съединени помежду си с железни скоби, и украсени с различни, изсечени в камъните, фигури: дискове, квадрати, правоъгълници, една петолъчна звезда, изображения на конска глава и риба. Тези фигури заедно с полумесеца, изсечен на входа, образуват композиция със силно естетическо и донякъде мистично въздействие, като вероятно крият закодирана информация свързана с погребалния култ.

Откритите артефакти са сравнително малко поради факта че гробницата е била ограбена още в древността. Голяма част от находките са били открити в предверието на гробницата (и пред него), като сред тях са: каменно релефно изображение на конска глава, фрагменти от глинени съдове, бронзова фибула, бронзови украшения, части от позлатен погребален венец, сребърна монета и керамична лампа.

Крепост Кастра Рубра

Останките от Крепостта Кастра Руба се намират в местността Калето, 6 км западно от с. Изворово (община Харманли). Крепостта е имала неправилна петоъгълна форма с правоъгълна кула на всеки ъгъл. Стените са ограждали площ от около 11000 м2.

По време на разкопки през 2007 г. са открити некропол и останки от средновековно селище от XI-XII век и от римската пътна станция (в подножието на хълма "Калето"). Открити са също така много находки, най-ценна от които е съкровище от златни византийски монети, накити колан и много керамика.

Царски долмен в местност Бялата трева – Тополовград

Долменът е известен с името "Царски долмен" и се намира в местността "Бялата трева" (още "Фърфаловата сая"), няколко километра южно от село Хлябово. Това е най-големият и запазен долмен в България и на Балканите.
Долменът е голям, двукамерен, с дромос и фасада. Добре запазени са капаците на двете камери и могилата, която стига до тях. Предната и задната стена на главната камера са скосени в горния край, а страничните стени съответно са съставени от по две плочи – долна вертикална и горна наклонена навътре.

Тракийска Шарапана – Минерални бани

Тази Шарапана (виноделна - от Турски език - шарап - вино) се намира южно от село Брястово. Представлява два издълбани в камъка резервоара, с наклонен под и  с улей между тях. За Шарапаните се предполага, че датират от 700-800 години преди н.е. и са служели за преработка на грозде във вино. Свързват се с култа към бог Дионисий. Според друга теория тези съоръжения са служели в рудодобива за пречистване на стритата руда с вода.
Тракийската шарапана до село Брястово е обявена за паметник на културата

Регионален исторически музей Хасково

В Регионалния исторически музей в Хасково се пазят повече от 120 000 предмета и артефакти, свързани с историята на Хасковска област. Там са изложени колекции от праисторически, антични и средновековни предмети от керамика, камък, желязо и стъкло и над 22 000 антични и средновековни монети.
Музеят притежава и етнографски сбирки с около 15 000 предмета - народни носии, тъкани, накити, бижута, селскостопански и занаятчийски инструменти, изкуство, ритуални предмети и много други.

Музей за Тракийска култура в Източните Родопи


Музеят на тракийската култура в Източните Родопи се намира в близост до "Александровската гробница" (с. Александрово, Хасковска област). Той дава подробна информация за всички открити тракийски паметници, разположени в Източните Родопи - Перперикон, Татул, Пещера Утроба и Тракийско Светилище Глухите камъни близо до село Малко градище (община Любимец) и др.

Исторически музей – Димитровград

Исторически музей-Димитровград създаден през 1951 г. като "Музей на социалистическото строителство", с цел да проследи процеса на изграждането и развитието на новия социалистически град. Това е първият музей от такъв тип в България и дълго време е бил модел за изграждането на отдели и музеи, отразяващи най-новата социалистическа история.

Първата постоянна експозиция е открита през 1954 г. В 1963 г. музеят е преименуван на "Окръжен музей на социалистическото строителство" а през 1983 в "Музей на младежкото бригадирско движение в България". От 1998 година музея носи сегашното си име "Исторически музей-Димитровград". Музеят има за цел да събира, опазва, съхранява и излага вещи и документи свързани с региона на град Димитровград през различните етапи на развитието му.

Общински музей Ивайловград


Общинският исторически музей в град Ивайловград е открит официално на 30 Юни 2009 година. Музеят се намира в собствена сграда, реновирана и обновена по програма "Красива България" и със средства на общината.
В музея са организирани 3 експозиции: "Археология", "История на града и района преди Освобождението" и "История след 1878 г.".
В секция "Археология" са изложени артефакти, открити при археологическите изследвания в региона - керамика от античната вила "Армира", монети и части от тракийска погребална колесница от разкопките на могилата край село Свирачи, артефакти от крепостта "Лютица" и др.
В секция "История на града и района преди Освобождението" са изложени различни експонати от XIX век, сред които пушки и пистолети от Руско-турската освободителна война, икони и архивни документи, свързани с живота и делото на войводите Яни Попов и Стамбол Димитров.
В секция "История след 1878 г." могат да се видят предмети и документи свързани с живота на местното население след освобождението от Турско робство. Сред тях е и една уникалната географска и историческа карта на България от 1913 г.

Етнографският музей – Любимец

Етнографският музей в село Лозен (Хасковско) се намира в Народно читалище "Просвета" в центъра на селото (на стария площад). Музеят е уреден в "дюкяна на дядо Слави" - едноетажна сграда, строена в началото на ХХ век.
Етнографската експозиция разполага с около 250 експоната, разположени в една голяма експозоционна зала и една по-малка стая. Тук могат да се видят много предмети и уреди свързани с бита и културата на населението на село Лозен в миналото - тъкачен стан, рудан (чекрък), ръчен дарак, синия (софра), люлка за бебе, вайница (проходилка), уреди за месене на хляб, селскостопански инвентар, женски и мъжки носии от средата на XIX началото на XX век, килими, черги, месали, хасъри (рогозки), престилки, възглавници, торби, плетени дрехи, златни и сребърни украшения от средата на XIX век, монети и др.

Етнографска музейна сбирка – Свиленград

Етнографският музей в село Мустрак (община Свиленград) е създаден от видната местна жителка  Хрисо Стоева - начален педагог и самодеен деец от селото. В музея са изложени експонати от миналото и бита на местното население.

РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.