Урок 1: Стара Велика България

Урок 1: Стара Велика България. Слушай аудио

 

Снимка1 Урок 2

 

По време ранносредновековното Велико преселение на народите, на Балканския полуостров нахлували множество келтски, германски, български, хунски и славянски племена, като някои от тях пребивавали по-продължително или се установили трайно, сливайки се с местното население. В частност, в средата на IV век група готи се заселват в района на Никополис ад Иструм (днешното селище Никюп край Велико Търново), където техният водач Епископ Вулфила създава готската азбука и превежда Библията на готски, издание което е първата книга на германски език. Смята се, че самите древни българи имат смесено потекло, първоначално източноиранско (което ги прави „братовчеди” на съвременните афганистанци и иранци), с по-късно угро-финско и тюркско влияние. Te дошли в Европа от своята стара родина – Царството Балхара разположено в района на планината Имеон (днешен Хиндукуш в северен Афганистан), и построили своите „каменни градове” в Северен Кавказ. Според хрониката от VII в. „Именник на българските владетели”, ранната българска държава в Европа била основана от Кан (Хан) Авитохол през 165 г. Още наскоро преди Христа обаче някои българи мигрирали през Кавказ в съседна Армения и основали Княжество Вананд, оставяйки неколковековно документирано присъствие в арменската история. През IV-VII в. българите нападали Централна и Източна Европа и се прочули като страховити воини, уважаващи закона и справедливостта. През VII в. те се заселили в Италия, Бавария, Панония (днешна Унгария), Македония, и Волжка България (днешна Чувашия, Татарстан, Самара и прилежащи руски територии). Български златни съкровища от тази епоха са намерени в Надсентмиклош (Унгария), Врап (Албания), и Мала Перешчепина (Украйна), последното от които е погребалното съкровище на Кан Кубрат. През 632 г. Кан Кубрат обединил повечето български земи – по това време част от по-обширна аваро-българска федерация простираща се до Алпите на запад – в независимата държава Велика България („Стара Велика България” в римските хроники), която била разположена северно от Черно море и ограничена от Карпатите, Кавказ и река Волга. Източната Римска империя (наричана Византия от съвременните историци) признала новата държава през 635 г. Наследникът на Кан Кубрат, Кан Аспарух разширил Велика България на Балканския полуостров, завладявайки византийски територии в Мизия и Малка Скития (днешна Мизия и Добруджа – земите между Стара планина, Дунав и Черно море). Сключването на мирен договор с Византия през 681 г. и основаването на новата столица Плиска южно от Дунава се смята за начало на Първото Българско Царство.


VII век – ХI век

Снимка2 Урок1

 

 








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.