Урок 2: Първо Българско Царство

Урок 2 - Първо Българско Царство. Слушай аудио.

 

Урок3, снимка 1

В началото на VIII в. арабите се опитали да нахлуят в Европа през Балканите, но били разгромени от обединените сили на българския Кан Тервел и византийския император Лъв III през 717-18 г. Тази победа била повратна точка в Европейската история, защото отблъснала вълната на мюсюлманските нашествия от изток за повече от 600 години, до османското нахлуване през 14 в. Кан Крум завладял Сердика (днешна София) и долината на река Струма през 809 г., което позволило на българската държава в Македония, основана от Кан Кубер през 685 г. да се обедини с Първото Българско Царство. В Централна Европа държавата на Кан Крум граничила с Франкската империя на Карл Велики. Този процес на териториална консолидация на България като една от основните европейски държави през Средновековието вървял успоредно с процеса на сливане на българите с местните славянски племена, с романизираните, елинизирани и славянизирани траки и друго местно население. Българите дали своята държавническа култура, а общият език се развил на основата на славянския. (Славянският език е имал уникалното предимство на „лингва франка”, тъй като бил познат на другите езикови групи – в частност на българите които преди това съжителствали със славяни във Велика България, както и на романизираното и елинизирано местно население.) Формирането на новата българска народност било завършено с акта на християнизация на България през 865 г., който осигурил и обща държавна религия. Със създаването на Велика България и Първото Българско Царство, българите въвеждат нов модел на изграждане на национални държави в Източна Европа. Дотогава, многонационалната Византийска империя претендирала за универсалност като уникална земна проекция на Небесното Царство. Следвайки дългата си традиция на държавност обаче българите отхвърлили тази претенция и създали своя собствена държава, оцеляла при всички последвали възходи и падения на историята. Освен че разчупва „политическия монопол” на Византийската империя в Източна Европа, България също така нарушава монопола на латинския, гръцкия и еврейския език като единствени „свещени езици” на християнството. Заедно с въвеждането на християнството като официална религия, обща и с Византия и Рим, Княз Борис I Покръстител осигурил одобрението и на Папата и на Патриарха на Константинопол, щото църковен език да бъде говоримия език на страната. В Западна Европа свещените книги станали достъпни за обикновените хора доста по-късно, с немския превод на Библията от Мартин Лутер през 1534 г., и английската версия на Библията на Крал Джеймс от 1611 г. Борис поръчва създаването на кирилицата и основаването на висши училища в Преслав и Охрид ръководени съответно от Св. Наум и Св. Климент, където църковните книги били преведени и списвани на български, и свещенослужители били обучавани за близо 20-те хиляди църкви в страната. Така през IX-X в., и особено по време на т.нар. „Златен век на българската култура” при управлението на Цар Борис и неговия син Цар Симеон Велики, България се превръща в огнище на кирилицата и на българската славянска култура, която през следващите векове се разпространява във Византия, Сърбия, Босна, Хърватия, Трансилвания, Влахия и Молдавия, както и в Киевска Рус и Московското Княжество (предшественици на Русия, Украйна и Беларус).

XI век – ХV век

Урок3, снимка 2








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.