Урок 3: Второ Българско Царство

Урок 3 - Второ Българско Царство. Слушай аудио.

 

Урок4, снимка1

След един период на византийска доминация през 1018- 1165 г. България възвръща своята независимост и ролята си на важна регионална сила в съперничество с Кралство Унгария и Византийската империя, която на свой ред била владяна от кръстоносците като Латинска империя през 1204-1261 г. България се простирала до Черно море, Егейско море, Адриатическо море, Босна, Унгария и Карпатите. Второто Българско Царство просперира при Цар Калоян и неговите наследници Иван Асен II и Светослав Тертер, а по времето на Иван Александър се радва на културен ренесанс известен като „Втори Златен век на българската култура”. Столицата Търново става политически, икономически, културен и религиозен център смятан за „Третия Рим”, за разлика от упадъка на Константинопол след загубата на ключовите малоазийски територии на Византия завзети от турците в края на XI в. Множество манастири и църкви били построени или обновени, литературното творчество процъфтява, а българските художници започват да създават реалистични образи – като тези в Боянската църква в София – още в средата на XIII в., доста преди Джото и ранния Италиански Ренесанс. Балканската история получава нова насока с Османското завоевание, улеснено от феодалната раздробеност на региона през късния XIV в. В частност, България била разделена на Търновско царство, Видинско царство, Княжество Добруджа, васалните княжества Влахия и Молдавия (които останали автономни в Отоманската империя), и няколко по-малки феодални владения в Македония. Последната българска държава която паднала била Видинското царство през 1422 г.

XV век – ХIX век

Урок4, снимка2








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.