Урок 5: Трето Българско Царство

Трето Българско Царство - слушай аудио

 

Урок6, снимка1

Решаваща стъпка към независимостта на България било т.нар. Априлско въстание от 1876 г., което предизвикало Цариградската конференция на тогавашните Велики сили в Европа: Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Русия. Конференцията определила, че към втората половина на XIX в. българската етническа територия се е простирала до Тулча и делтата на Дунав на североизток, Охрид и Костур на югозапад, Лозенград и Одрин на югоизток, и Лесковец и Ниш на северозапад. Великите сили определили подробно и начина на управление на тази територия, която следвало да се организира в две автономни български провинции на Османската империя: Източна, със столица Търново, и Западна, със столица София.  Османското правителство отказало да изпълни решенията на Цариградската конференция, предизвиквайки Руско-Турската война 1877-78, завършила катастрофално за Турция. В резултат, на 3 март 1878 г. бил подписан предварителният мирен договор от Сан Стефано, предвиждащ възстановяване на българската държавност (поради което 3 март е национален празник на страната).

Последващият Берлински конгрес обаче ревизира условията на Санстефанския договор, като отлага окончателното решение и с това създава една кутия на Пандора с бъдещи конфликти. В частност, българското население било разделено на пет части: днешна северна България и Софийския регион образували почти независимото Княжество България; северна Тракия станала автономната Османска провинция Източна Румелия със столица Пловдив; българските земи в Македония и южна Тракия останали под пряко турско управление; долината на Българска (или Южна) Морава била присъединена към Сърбия; а Северна Добруджа била дадена на Румъния. Борбата за съединяване на българите станала ядро на националната доктрина на България до средата на XX в., и включвала дипломация, организирана съпротива, едно мащабно въстание, и цели пет войни в рамките на шестдесет години. Тази борба е успешна, макар и частично, и с висока цена – България дава 140000 убити войници и офицери само през Балканските войни 1912-13 г. и Първата Световна война. Огромен брой етнически български бежанци напускат родните си места и се преселват в свободна България, особено след Илинденско- Преображенското въстание 1903 г. във владените от Турция области Македония и Тракия (120000 бежанци), след Балканските войни 1912-13 г. и Първата Световна война (350000), и в 1940 г. (67000 от Северна Добруджа). В обратната посока, етнически турци и гърци емигрират съответно в Турция и Гърция. След Съединението с Източна Румелия и победоносната война със Сърбия през 1885 г., Княжество България е обявено за напълно независимо царство през 1908 г., по време на царуването на Цар Фердинанд I Български. Обединената страна става водеща военна сила на Балканите в последвалата серия от три войни. Първата Балканска война през 1912-13 г. е последвана веднага от Втората Балканска (Междусъюзническата) война 1913 г.

В първата, България Сърбия, Гърция и Черна Гора разгромяват Турция; във втората, България губи срещу Гърция, Сърбия, Черна Гора, Турция и Румъния. В резултат от двете войни турските територии Пиринска Македония, Родопите и Средиземноморския бряг между реките Места и Марица е отстъпена на България, която от своя страна отстъпва Южна Добруджа на Румъния. През Първата Световна война България участва на страната на Централните сили. Военното усилие е неимоверно; при население 4,5 млн души, България формира 885-хилядна армия. Въпреки превъзходството на българската армия в сраженията с армиите на Великобритания, Франция, Русия, Румъния, Сърбия и Гърция, страната не може да разчита на успех след намаляване усилията на съюзниците Германия и Австро-Унгария на Балканския фронт през 1918 г. Поражението води до загубата на Цариброд, Босилеград и Струмица дадени на Сърбия, а българското Средиземноморско крайбрежие е дадено на Гърция. Тези промени на границите са последвани през 1940 г. от възвръщането на Южна Добруджа след договаряне с Румъния, с което приключва оформянето на съвременната територия на България.



XX век – ХXI век

Урок6, снимка2

 

 

 








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.