Урок 17: Нестинарство.

Урок 17: Нестинарство - слушай аудио

 

До 1912г. обичаят е бил широко разпространен в цяла Странджа и някои села на Източна Тракия. По същество обичаят се изпълнява на празника на Св.Св. Константин и Елена – 21 май, но в някои български села на Източна Тракия е бил изпълняван и на други големи летни народноцърковни празници „Илинден” – 20 юли, „Марина Огнена” – 17 юли, „Пантелеймон Пътник” – 27 юли, в зависимост от патронния празник на местната църква или наличието на съответно оброчище. Обичаят произхожда от подобни игри в Средна и Предна Азия, познати на тамошните народи още от дълбока древност, но проникнали в околностите на Цариград в началото на средните векове. Именно от населението около византийската столица, не малка част от което било славянско, обичаят е бил възприет от българите в Източна Тракия. В последните години на турското робство обаче той остава съхранен предимно из глухите и слабо населени странджански села. През втората половина на миналия век нестинарството като традиционен обичай се практикува само в две села в Странджанския край. Дори в село Българи бе останала една единствена представителка на нестинарите, която при това нямаше потомство. Обстоятелство, създаващо безпокойство, че този характерен и наситен с емоции народен обичай ще изчезне без следа. Широката информация обаче за естеството на обичая, за състоянието, за играчите, когато го изпълняват предизвика всеобщ интерес и привличането на много нови играчи в различни части на България. Те не само разшириха териториалния обсег на игрите, но им предадоха и непозната досега популярност. Обичаят се изпълнява по правило в „Деня на цар Константин”, както го наричат нестинарите. Самият ред на игрите се ръководи от „главен нестинар” – обикновено жена, която взема първа участие в танца върху огъня. В нестинарските села има най-често малка, специална постройка, с огнище наричана „столнина” или „конак”. В нея почти през цялата година се пази нестинарския тъпан. По правило църквата не участва и не покровителства игрите.

Въпреки това обаче, народнохристиянските църкви в тракийските и странджански села, без знанието на архиереите, са предавали на нестинарите икони на цар Константин и царица Елена. Играчите са нареждали тези „свети достояния” още вечерта преди празника в „столнината” и това давало в представата на народа някакво „благословение свише” върху играта. Междувременно селяните са натрупвали огромна клада дърва на селския мегдан или оброчището, където ще се изпълнява нестинарския танц. Рано сутринта в деня на празника нестинарският тъпан е оповестявал началото на обреда. След приключване на църковната служба, селяните се събирали край огромния вече запален огън, където освен нестихващия тътен на тъпана се чувал понякога и пискливия глас на някоя тракийска „джура гайда”.

Цялото село е сядало на общ обреден огън край догарящия огън. Сред селяните, все още без да дават някакви особени признаци на възбуда, са били нестинарките или нестинарите. В игрите са взимали участие и мъже, но винаги с повече чувство и екстаз танцът се изпълнявал от жени. Когато пламъкът на кладата стихвал съвсем, разстилали жарта на огромен харман с дебелина на пласта 10-12 см. Напрежението сред празнуващите нараствало все повече.

Тъпанът подхващал още по-възбуден ритъм. Именно в такъв момент някоя от нестинарките променяла рязко поведението си – пребледнявала, погледът и ставал трескав или при възбудена жена всеки е могъл да забележи конвулсивни нервни потръпвания. Това особено състояние народът нарича „прихващане”. В представата на околните то не е нищо друго освен вселяване на свръхестествени сили в „избраницата”, която е трябвало да изпълни танца върху огнената жарава.

Урок18, снимка1

Съвременните внимателни проучвания върху психосоматичното състояние на играчите показва недвусмислено, че в екстаза на изпълнението нестинарката изпада в хистероподобен пристъп, при който се осъществява определена анестезия спрямо жарта. Тъкмо заради това „наследственото предаване” на нестинарското изкуство може да бъде схващано преди всичко като наследствено предаване на определен тип нервна система. Веднъж почувствала „прихващането” нестинарката сякаш загубва напълно контакт с околния свят. Възбудена и често пъти обхваната от халюцинации тя обикаля около жаравата със стъпки в ритъма на тъпана, произнасяйки непрекъснато характерните нестинарски „въхкания” – въх, въх, въх, въх… В определен момент на това непрекъснато нарастващо напрежение и подават иконата на светеца и тъпанът подема още по-живо ритъма. Тогава, като в унес, нестинарката влиза в жарта и я кръстосва в различни направления следвайки ритъма на тъпана и повтаряйки своите „въхкания”, израз на някакво дълбоко и непреодолимо душевно изживяване.

Постепенно „прихващането” засяга и други, а влезлите първи нестинарки излизат от екстаза и една след друга напускат жаравата. Така в най-неподправения си вид играта е непрекъснато прехвърляне на възбудата от една на друга или повече нестинарки, което създава наистина впечатление у суеверните присъстващи на празника, че наистина някаква свръхестествена сила се вселява в „избраниците” и ги прави неуморни в загадъчната игра и нечувствителни към огъня на жарта. Интересно е, че в състояние на екстаз някои нестинарки са се оказвали много добри проницателки, а други са разказвали с удивителни подробности халюцинациите си. Въпреки, че обичаят е свързан с честване на християнски светци, нестинарството произтича от древни средноазиатски култови игри върху огъня, които във видоизменена форма са се запазили и до днес тук таме всред различни секти в Азия.

Народната ни духовна култура обаче е успяла да осмисли „ танца върху огъня” като молитва към небесните сили за плодородие, сполука и предпазване от болести. Според нестинарското схващане огънят е в състояние да унищожи и очисти „всички злини”, както от човека, така и от плодната земя.

Урок18, снимка2

 








РСО МАРИЦА
Този интернет сайт е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани от трети страни, съфинансирана от
Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от РСО "Марица" и при никакви обстоятелства не може да се приема,
че той отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.